GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА) GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА)
2 30
Oct 20, 2009, 9:46 PM

Много време мина, откакто съм сама

  Poetry » Love
1.3K 0 7

Много време мина,
откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах
смисъла в това.
Сълзите си с
дъждовни капки скривах,
сякаш можех
и писъка да заглуша.
Трябва тези нелепи мисли да забравя.
За това как ще живея
и как после ще умра.
В свят като моя,
далеч от любовта.
Миналото си да изтрия
и с чисто досие
напреде да вървя.
И пак без опора,
без ръка, която да държа.
Без очи, които с
разбиране да ме топлят през нощта.
Да, ще го направя...
Напред ще продължа.
Дори да се налага
сама да бъда на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0