26 sept 2007, 12:26

Многоточие... 

  Poesía
820 0 12

25.09.2007 г.


Прободена с оста на времето,

следя отправната му точка.

То разчленява ме отмерено

в банално многоточие...


Дера със писъци пространството

и се задъхвам с ускорение,

да спазвам нужната дистанция

според общественото мнение.


Натъпкана, крещи душата ми

в една съвсем немлада кожа.

Изтъркано твори ръката ми,

изтънчено - не може...


Прободена с оста на времето,

открих те в крайната му точка.

Погледнах в тебе кратковременно,

и се получи... многоточие...


И разпиля се из пространството!

С недопустимо ускорение,

обезвредихме безнаказано

общественото мнение.


Обичана, трепти душата ми

в една, все още, млада кожа.

Красиво пак твори ръката ми,

защото още може.


Не гледай по оста на времето,

изтрий досадните му точки.

Завинаги или за временно

бъди ми... многоточие...

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??