25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие...
Дера със писъци пространството
и се задъхвам с ускорение,
да спазвам нужната дистанция
според общественото мнение.
Натъпкана, крещи душата ми
в една съвсем немлада кожа.
Изтъркано твори ръката ми,
изтънчено - не може...
Прободена с оста на времето,
открих те в крайната му точка.
Погледнах в тебе кратковременно,
и се получи... многоточие...
И разпиля се из пространството!
С недопустимо ускорение,
обезвредихме безнаказано
общественото мнение.
Обичана, трепти душата ми
в една, все още, млада кожа.
Красиво пак твори ръката ми,
защото още може.
Не гледай по оста на времето,
изтрий досадните му точки.
Завинаги или за временно
бъди ми... многоточие...
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados