Многоточие...
25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие...
Дера със писъци пространството
и се задъхвам с ускорение,
да спазвам нужната дистанция
според общественото мнение.
Натъпкана, крещи душата ми
в една съвсем немлада кожа.
Изтъркано твори ръката ми,
изтънчено - не може...
Прободена с оста на времето,
открих те в крайната му точка.
Погледнах в тебе кратковременно,
и се получи... многоточие...
И разпиля се из пространството!
С недопустимо ускорение,
обезвредихме безнаказано
общественото мнение.
Обичана, трепти душата ми
в една, все още, млада кожа.
Красиво пак твори ръката ми,
защото още може.
Не гледай по оста на времето,
изтрий досадните му точки.
Завинаги или за временно
бъди ми... многоточие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
