Sep 26, 2007, 12:26 PM

Многоточие...

  Poetry
944 0 12

25.09.2007 г.


Прободена с оста на времето,

следя отправната му точка.

То разчленява ме отмерено

в банално многоточие...


Дера със писъци пространството

и се задъхвам с ускорение,

да спазвам нужната дистанция

според общественото мнение.


Натъпкана, крещи душата ми

в една съвсем немлада кожа.

Изтъркано твори ръката ми,

изтънчено - не може...


Прободена с оста на времето,

открих те в крайната му точка.

Погледнах в тебе кратковременно,

и се получи... многоточие...


И разпиля се из пространството!

С недопустимо ускорение,

обезвредихме безнаказано

общественото мнение.


Обичана, трепти душата ми

в една, все още, млада кожа.

Красиво пак твори ръката ми,

защото още може.


Не гледай по оста на времето,

изтрий досадните му точки.

Завинаги или за временно

бъди ми... многоточие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...