28 ene 2021, 22:06

Многоточие от снежинки - маргаритки

  Poesía » Otra
699 0 0

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.

Една снежинка флиртува със слънцето – блести.

Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.

С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.

Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.

Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.

Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.

Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми

и има луни.

От една, единствена въздишка може да полети

и с нова рокля на плисета отново да се появи.

Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.

Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -

снежен свят!

28.01.2021г

 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...