28 ene 2021, 22:06

Многоточие от снежинки - маргаритки

  Poesía » Otra
707 0 0

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.

Една снежинка флиртува със слънцето – блести.

Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.

С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.

Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.

Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.

Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.

Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми

и има луни.

От една, единствена въздишка може да полети

и с нова рокля на плисета отново да се появи.

Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.

Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -

снежен свят!

28.01.2021г

 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...