28 янв. 2021 г., 22:06

Многоточие от снежинки - маргаритки

701 0 0

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.

Една снежинка флиртува със слънцето – блести.

Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.

С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.

Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.

Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.

Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.

Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми

и има луни.

От една, единствена въздишка може да полети

и с нова рокля на плисета отново да се появи.

Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.

Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -

снежен свят!

28.01.2021г

 


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...