Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.

Една снежинка флиртува със слънцето – блести.

Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.

С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.

Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.

Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.

Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.

Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми

и има луни.

От една, единствена въздишка може да полети

и с нова рокля на плисета отново да се появи.

Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.

Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -

снежен свят!

28.01.2021г