Jan 28, 2021, 10:06 PM

Многоточие от снежинки - маргаритки

  Poetry » Other
702 0 0

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.

Една снежинка флиртува със слънцето – блести.

Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.

С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.

Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.

Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.

Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.

Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми

и има луни.

От една, единствена въздишка може да полети

и с нова рокля на плисета отново да се появи.

Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.

Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -

снежен свят!

28.01.2021г

 


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...