МногоТочия
Бродират вечерта ми многоточия -
сълзливо време. Предговор за есен.
И в цялата безжиненост, порочно
изсипва се в съня ми наш'та песен...
Когато са застинали невярвания,
някъде в косите ми се буди
чувството, наречено ограбване.
Ограбване на чувството за влюбеност.
И не че за това упреквам някого -
отдавна трябваше да се е случило.
Отдавна слънчогледите заспаха и
отдавна миналото е заключено.
Но питам се - къде да скрия ключа,
за да остане всичко непоправено?
... Умират в устните ми многоточия.
А в твоите ли? Умирам аз навярно...
Облечена в невзрачност; преродима
от втора серия живот единствено,
разбирам невъзможността да имам.
Разбирай, че извършил си убийство.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лора Димитрова Todos los derechos reservados
