МногоТочия
Бродират вечерта ми многоточия -
сълзливо време. Предговор за есен.
И в цялата безжиненост, порочно
изсипва се в съня ми наш'та песен...
Когато са застинали невярвания,
някъде в косите ми се буди
чувството, наречено ограбване.
Ограбване на чувството за влюбеност.
И не че за това упреквам някого -
отдавна трябваше да се е случило.
Отдавна слънчогледите заспаха и
отдавна миналото е заключено.
Но питам се - къде да скрия ключа,
за да остане всичко непоправено?
... Умират в устните ми многоточия.
А в твоите ли? Умирам аз навярно...
Облечена в невзрачност; преродима
от втора серия живот единствено,
разбирам невъзможността да имам.
Разбирай, че извършил си убийство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
