30 mar 2007, 11:13

Мобифонът

  Poesía
659 0 1

Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...

Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:

"Кой е човекът, застанал пред мен?
 Защо съм объркан?... Поглед студен..."

 Отговор търся -
 вече много години...
 Нима пак съм сбъркал?
 С какво се разминах?

 Въпроси, въпроси...
 
 Научих да нося
 сам бремето жежко
 на силната Обич,
 сърцето горещо...

 Не свикнах, обаче -
 макар без да плача -
 приятели стари да губя...
 Но свикнах, обаче -
 дори да заплача -
 не моля, а късам аз грубо...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Помръква звездата у мен безнадеждно...

24.02.2001     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отговор търся -
    вече много години...
    Нима пак съм сбъркал?
    С какво се разминах?
    ...
    Хубаво е човек честичко да си задава тези въпроси!
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...