Mar 30, 2007, 11:13 AM

Мобифонът

  Poetry
653 0 1

Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...

Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:

"Кой е човекът, застанал пред мен?
 Защо съм объркан?... Поглед студен..."

 Отговор търся -
 вече много години...
 Нима пак съм сбъркал?
 С какво се разминах?

 Въпроси, въпроси...
 
 Научих да нося
 сам бремето жежко
 на силната Обич,
 сърцето горещо...

 Не свикнах, обаче -
 макар без да плача -
 приятели стари да губя...
 Но свикнах, обаче -
 дори да заплача -
 не моля, а късам аз грубо...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Помръква звездата у мен безнадеждно...

24.02.2001     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отговор търся -
    вече много години...
    Нима пак съм сбъркал?
    С какво се разминах?
    ...
    Хубаво е човек честичко да си задава тези въпроси!
    Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...