30 мар. 2007 г., 11:13

Мобифонът

654 0 1

Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...

Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:

"Кой е човекът, застанал пред мен?
 Защо съм объркан?... Поглед студен..."

 Отговор търся -
 вече много години...
 Нима пак съм сбъркал?
 С какво се разминах?

 Въпроси, въпроси...
 
 Научих да нося
 сам бремето жежко
 на силната Обич,
 сърцето горещо...

 Не свикнах, обаче -
 макар без да плача -
 приятели стари да губя...
 Но свикнах, обаче -
 дори да заплача -
 не моля, а късам аз грубо...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Помръква звездата у мен безнадеждно...

24.02.2001     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отговор търся -
    вече много години...
    Нима пак съм сбъркал?
    С какво се разминах?
    ...
    Хубаво е човек честичко да си задава тези въпроси!
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...