30 мар. 2007 г., 11:13

Мобифонът

657 0 1

Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...

Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Проплаква в съня ми въпрос безнадеждно:

"Кой е човекът, застанал пред мен?
 Защо съм объркан?... Поглед студен..."

 Отговор търся -
 вече много години...
 Нима пак съм сбъркал?
 С какво се разминах?

 Въпроси, въпроси...
 
 Научих да нося
 сам бремето жежко
 на силната Обич,
 сърцето горещо...

 Не свикнах, обаче -
 макар без да плача -
 приятели стари да губя...
 Но свикнах, обаче -
 дори да заплача -
 не моля, а късам аз грубо...

Гори Мобифонът Сърцето ми нежно.
Помръква звездата у мен безнадеждно...

24.02.2001     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отговор търся -
    вече много години...
    Нима пак съм сбъркал?
    С какво се разминах?
    ...
    Хубаво е човек честичко да си задава тези въпроси!
    Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....