10 abr 2010, 22:06

Моцарт 

  Poesía » Otra
623 0 2

Задъхан, по стълбата бърза,

отваря вратата той и...

на стол остарял, пред рояла,

вундеркинд тригодишен стои.

 

Две къдрици играят щастливо

върху нежното бяло чело

и как добродушно се смее.

 

Забързан към къщи е татко,

а в стаята трепка свещта.

„Нима в моя дом има болен,

или пък... Какво е това?“

 

Отдавна е месечко плъзнал,

часът е дванайсет. Уви!

А малкият Моцарт не бърза -

на него не му се и спи.

© БЕБА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??