Моцарт

maxart (БЕБА)
36 12

10.04.2010 г., 22:06 ч.

Поезия » Друга

685 0 2

Задъхан, по стълбата бърза,

отваря вратата той и...

на стол остарял, пред рояла,

вундеркинд тригодишен стои.

Две къдрици играят щастливо

върху нежното бяло чело

и как добродушно се смее.

Забързан към къщи е татко,

а в стаята трепка свещта.

„Нима в моя дом има болен,

или пък... Какво е това?“

Отдавна е месечко плъзнал,

часът е дванайсет. Уви!

А малкият Моцарт не бърза -

на него не му се и спи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.