Моцарт
1K
0
2
Задъхан, по стълбата бърза,
отваря вратата той и...
на стол остарял, пред рояла,
вундеркинд тригодишен стои.
Две къдрици играят щастливо
върху нежното бяло чело
и как добродушно се смее.
Забързан към къщи е татко,
а в стаята трепка свещта.
„Нима в моя дом има болен,
или пък... Какво е това?“
Отдавна е месечко плъзнал,
часът е дванайсет. Уви!
А малкият Моцарт не бърза -
на него не му се и спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© БЕБА Всички права запазени
