Моцарт

maxart (БЕБА)
36 12

Apr 10, 2010, 10:06 PM

Poetry » Other

676 0 2

Задъхан, по стълбата бърза,

отваря вратата той и...

на стол остарял, пред рояла,

вундеркинд тригодишен стои.

Две къдрици играят щастливо

върху нежното бяло чело

и как добродушно се смее.

Забързан към къщи е татко,

а в стаята трепка свещта.

„Нима в моя дом има болен,

или пък... Какво е това?“

Отдавна е месечко плъзнал,

часът е дванайсет. Уви!

А малкият Моцарт не бърза -

на него не му се и спи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.