10 апр. 2010 г., 22:06

Моцарт

1K 0 2

Задъхан, по стълбата бърза,

отваря вратата той и...

на стол остарял, пред рояла,

вундеркинд тригодишен стои.

 

Две къдрици играят щастливо

върху нежното бяло чело

и как добродушно се смее.

 

Забързан към къщи е татко,

а в стаята трепка свещта.

„Нима в моя дом има болен,

или пък... Какво е това?“

 

Отдавна е месечко плъзнал,

часът е дванайсет. Уви!

А малкият Моцарт не бърза -

на него не му се и спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© БЕБА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...