6 oct 2011, 14:23

Моцарт

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

                                               На Моцарт

 

 

Написа в глад и мизерия

шедьоври истинска феерия!

Те греят като слънцето в небето,

по-бляскави са от звездите над морето!

По-чисти от алпийска река,

по-ярки от небесната дъга!

Това ангелогласие

с очи пътя на изкуството човешко

и дори във време най-тежко

чрез свойта красота

ни държи на висота!

Не ще оставим тази красота в забвение,

честваме те с преклонение:

"Ти си опора на света

  вече толкова лета!"

Музиката ти игрива и вечно жива,

величествено се излива

със сила на вулкан

и ясен е висшият ù сан:

мощ, изящество, хармония -

във всяка меса, симфония!

Огън и бодрост носят изцеление

и на душите просветление...

Тъй гониш ти лошата зараза

на човешката омраза

и с музиката я наказа!

И така каталог след каталог -

без аналог!

Затова си нашият пророк,

ти знаме си и Бог,

надежда и наше упование...

Творбите, що даде със старание -

по-важни са от пари и завещание!

Да, малко е моята прослава,

написана за твоя слава...

Но вместо одата ми да четете,

в музиката му се потопете,

с Моцарт продължете,

към бъдещето поемете!  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Кърчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво произведение, очарована съм, поздравления за автора!
  • Написа в глад и мизерия

    шедьоври истинска феерия!

    Те греят като слънцето в небето,

    по-бляскави са от звездите над морето!

    По-чисти от алпийска река,

    по-ярки от небесната дъга!

    ПРЕКРАСНО!
  • Хубаво е !Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...