28 may 2014, 23:33

Модата

  Poesía » Otra
503 0 2

Срещу модата резонно

скачам, тежко я попържам,

че за мен са по-изконни

виното и хляба ръжен.

 

А с какво ще съм облечен? –

по хавлия или с тога,

станало е време вече

за представяне пред Бога.

 

Вместо фрак и папионка

да душат ме в пътя вечен,

в дънките за ловна гонка

нека аз да съм облечен.

 

Модата ни – остави я!

Правят, струват, по пътечка

някоя си гиздосия

над носа ни ще се пречка.

 

Време, колкото остава,

искам да съм независим

и свободно да развявам

ризата на денди хрисим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...