28.05.2014 г., 23:33

Модата

497 0 2

Срещу модата резонно

скачам, тежко я попържам,

че за мен са по-изконни

виното и хляба ръжен.

 

А с какво ще съм облечен? –

по хавлия или с тога,

станало е време вече

за представяне пред Бога.

 

Вместо фрак и папионка

да душат ме в пътя вечен,

в дънките за ловна гонка

нека аз да съм облечен.

 

Модата ни – остави я!

Правят, струват, по пътечка

някоя си гиздосия

над носа ни ще се пречка.

 

Време, колкото остава,

искам да съм независим

и свободно да развявам

ризата на денди хрисим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...