28.05.2014 г., 23:33

Модата

498 0 2

Срещу модата резонно

скачам, тежко я попържам,

че за мен са по-изконни

виното и хляба ръжен.

 

А с какво ще съм облечен? –

по хавлия или с тога,

станало е време вече

за представяне пред Бога.

 

Вместо фрак и папионка

да душат ме в пътя вечен,

в дънките за ловна гонка

нека аз да съм облечен.

 

Модата ни – остави я!

Правят, струват, по пътечка

някоя си гиздосия

над носа ни ще се пречка.

 

Време, колкото остава,

искам да съм независим

и свободно да развявам

ризата на денди хрисим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...