28 мая 2014 г., 23:33

Модата

501 0 2

Срещу модата резонно

скачам, тежко я попържам,

че за мен са по-изконни

виното и хляба ръжен.

 

А с какво ще съм облечен? –

по хавлия или с тога,

станало е време вече

за представяне пред Бога.

 

Вместо фрак и папионка

да душат ме в пътя вечен,

в дънките за ловна гонка

нека аз да съм облечен.

 

Модата ни – остави я!

Правят, струват, по пътечка

някоя си гиздосия

над носа ни ще се пречка.

 

Време, колкото остава,

искам да съм независим

и свободно да развявам

ризата на денди хрисим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...