Модата
Срещу модата резонно
скачам, тежко я попържам,
че за мен са по-изконни
виното и хляба ръжен.
А с какво ще съм облечен? –
по хавлия или с тога,
станало е време вече
за представяне пред Бога.
Вместо фрак и папионка
да душат ме в пътя вечен,
в дънките за ловна гонка
нека аз да съм облечен.
Модата ни – остави я!
Правят, струват, по пътечка
някоя си гиздосия
над носа ни ще се пречка.
Време, колкото остава,
искам да съм независим
и свободно да развявам
ризата на денди хрисим.
© Иван Христов All rights reserved.
