7 feb 2008, 9:33

Мое истинско Ти...

878 0 8

                                                                                

В отверстието на душата ми,

с остатък от спомен - докосвам те с мисли!

През разстояния

на мастилено, тъжно небе

и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,

с възторжена огненост в сълза на липа

на напъпила пролет - виждам те,

мое истинско Ти!!!

Защото не мога да докосна лицето

и помилвам чертите ти.

И премаляла от обич, безгласна

да падна в ръцете ти!...

Все към теб, все към теб,

единствено в мисли.

Затова на кръстопътя посрещам

всички сезони

и ги моля да ме почакат да мина,

за да бъда присъствие!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...