jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
7 feb 2008, 9:33

Мое истинско Ти...

882 0 8

                                                                                

В отверстието на душата ми,

с остатък от спомен - докосвам те с мисли!

През разстояния

на мастилено, тъжно небе

и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,

с възторжена огненост в сълза на липа

на напъпила пролет - виждам те,

мое истинско Ти!!!

Защото не мога да докосна лицето

и помилвам чертите ти.

И премаляла от обич, безгласна

да падна в ръцете ти!...

Все към теб, все към теб,

единствено в мисли.

Затова на кръстопътя посрещам

всички сезони

и ги моля да ме почакат да мина,

за да бъда присъствие!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0