7 feb 2008, 9:33

Мое истинско Ти... 

  Poesía » De amor
729 0 8
В отверстието на душата ми,
с остатък от спомен - докосвам те с мисли!
През разстояния
на мастилено, тъжно небе
и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,
с възторжена огненост в сълза на липа
на напъпила пролет - виждам те,
мое истинско Ти!!!
Защото не мога да докосна лицето
и помилвам чертите ти.
И премаляла от обич, безгласна
да падна в ръцете ти!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??