В отверстието на душата ми,
с остатък от спомен - докосвам те с мисли!
През разстояния
на мастилено, тъжно небе
и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,
с възторжена огненост в сълза на липа
на напъпила пролет - виждам те,
мое истинско Ти!!!
Защото не мога да докосна лицето
и помилвам чертите ти.
И премаляла от обич, безгласна
да падна в ръцете ти!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse