jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
Feb 7, 2008, 9:33 AM

Мое истинско Ти... 

  Poetry » Love
693 0 8

                                                                                

В отверстието на душата ми,

с остатък от спомен - докосвам те с мисли!

През разстояния

на мастилено, тъжно небе

и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,

с възторжена огненост в сълза на липа

на напъпила пролет - виждам те,

мое истинско Ти!!!

Защото не мога да докосна лицето

и помилвам чертите ти.

И премаляла от обич, безгласна

да падна в ръцете ти!...

Все към теб, все към теб,

единствено в мисли.

Затова на кръстопътя посрещам

всички сезони

и ги моля да ме почакат да мина,

за да бъда присъствие!

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??