Мое истинско Ти...
В отверстието на душата ми,
с остатък от спомен - докосвам те с мисли!
През разстояния
на мастилено, тъжно небе
и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен,
с възторжена огненост в сълза на липа
на напъпила пролет - виждам те,
мое истинско Ти!!!
Защото не мога да докосна лицето
и помилвам чертите ти.
И премаляла от обич, безгласна
да падна в ръцете ти!...
Все към теб, все към теб,
единствено в мисли.
Затова на кръстопътя посрещам
всички сезони
и ги моля да ме почакат да мина,
за да бъда присъствие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
