2 oct 2024, 21:56

"Мое лято"

  Poesía » Otra
522 0 0

"Мое лято" 

 

Листите на календара се ронят в тишина,

като есенни листа, носени от свобода.

Отиде си лятото – пъстро, 

с емоции незабравими, цветно и красиво,

остави спомени, в душата ми живо.

 

Няма го вече слънцето, златисто,

не целува нежно моето лице.

Вълните надписите ми изтриха,

в дълбокото синьо ги завинаги скри.

 

Цветята вече прецъфтели,

в градината ми с бои осиротели,

тъгува тя без цветни следи.

Птиците мълчат, не пеят радостно във хор,

а гларусите сбогом викат със взор.

 

Ах, как ми липсват тези мигове ясни,

ще ме топлят в дните, мразовити и властни.

Лятото мое не ще угасне –

вечно ще свети в сърцето прекрасно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...