2 oct 2024, 21:56

"Мое лято"

  Poesía » Otra
521 0 0

"Мое лято" 

 

Листите на календара се ронят в тишина,

като есенни листа, носени от свобода.

Отиде си лятото – пъстро, 

с емоции незабравими, цветно и красиво,

остави спомени, в душата ми живо.

 

Няма го вече слънцето, златисто,

не целува нежно моето лице.

Вълните надписите ми изтриха,

в дълбокото синьо ги завинаги скри.

 

Цветята вече прецъфтели,

в градината ми с бои осиротели,

тъгува тя без цветни следи.

Птиците мълчат, не пеят радостно във хор,

а гларусите сбогом викат със взор.

 

Ах, как ми липсват тези мигове ясни,

ще ме топлят в дните, мразовити и властни.

Лятото мое не ще угасне –

вечно ще свети в сърцето прекрасно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...