2 окт. 2024 г., 21:56

"Мое лято"

520 0 0

"Мое лято" 

 

Листите на календара се ронят в тишина,

като есенни листа, носени от свобода.

Отиде си лятото – пъстро, 

с емоции незабравими, цветно и красиво,

остави спомени, в душата ми живо.

 

Няма го вече слънцето, златисто,

не целува нежно моето лице.

Вълните надписите ми изтриха,

в дълбокото синьо ги завинаги скри.

 

Цветята вече прецъфтели,

в градината ми с бои осиротели,

тъгува тя без цветни следи.

Птиците мълчат, не пеят радостно във хор,

а гларусите сбогом викат със взор.

 

Ах, как ми липсват тези мигове ясни,

ще ме топлят в дните, мразовити и властни.

Лятото мое не ще угасне –

вечно ще свети в сърцето прекрасно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ivayana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...