"Мое лято" 

Листите на календара се ронят в тишина,

като есенни листа, носени от свобода.

Отиде си лятото – пъстро, 

с емоции незабравими, цветно и красиво,

остави спомени, в душата ми живо.

Няма го вече слънцето, златисто,

не целува нежно моето лице.

Вълните надписите ми изтриха,

в дълбокото синьо ги завинаги скри.

Цветята вече прецъфтели,

в градината ми с бои осиротели,

тъгува тя без цветни следи.

Птиците мълчат, не пеят радостно във хор,

а гларусите сбогом викат със взор.

Ах, как ми липсват тези мигове ясни,

ще ме топлят в дните, мразовити и властни.

Лятото мое не ще угасне –

вечно ще свети в сърцето прекрасно.