9 ago 2017, 22:45  

Мое щастие

  Poesía » Otra
866 6 18

Към теб вървя, но не достигам.
Хем те виждам, а си тъй далеч. 
Чакам те, дори не мигам. 
Без теб в душата ми е сеч.

 

През ледени води за теб преминах. 
Пустини десет прекосих. 
За теб не спях, за теб умирах.
Търсех те, но пак не те открих. 

 

По грешен път навярно тръгнах. 
Или пък зад мене все стоиш. 
Щастие кажи ми, аз ли те изтръгнах? 
Дано тогава някой ден да ми простиш. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано само не го е прегазил влака.. както моето..
  • Всички търсим щастието, но понякога се разминаваме на някое кръстовище.... Все пак се оглеждай, на следващото може да го откриеш! Привет, Вили!
  • Васе, благодаря ти. Трябва да вярваме в него и да не се отказваме до последно от това да го открием.
    Гавраил, не се бях сетила. Благодаря ти много за мъдрия съвет.
    Лека вечер ви желая
  • Щастието?
    Защо в ледени води го търсиш
    пустини не обича
    пясъкът солен горчи
    погледни небето
    по него облак пърха
    дали във него
    щастието не се скри.
  • Вярвам в щастието. Все някой ден ще ни споходи. Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...