9 авг. 2017 г., 22:45 2017-09-01T17:58:37+03:00

Мое щастие

Поэзия » Другая

870 6 18

Към теб вървя, но не достигам.
Хем те виждам, а си тъй далеч.
Чакам те, дори не мигам.
Без теб в душата ми е сеч.

През ледени води за теб преминах.
Пустини десет прекосих.
За теб не спях, за теб умирах.
Търсех те, но пак не те открих.

По грешен път навярно тръгнах.
Или пък зад мене все стоиш.
Щастие кажи ми, аз ли те изтръгнах?
Дано тогава някой ден да ми простиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Цъки (Христо Манчев)

Дано само не го е прегазил влака.. както моето..

2017-09-14T19:34:52+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Всички търсим щастието, но понякога се разминаваме на някое кръстовище.... Все пак се оглеждай, на следващото може да го откриеш! Привет, Вили!

2017-09-14T19:30:57+03:00
Violet_86 (Виолета)

Васе, благодаря ти. Трябва да вярваме в него и да не се отказваме до последно от това да го открием.
Гавраил, не се бях сетила. Благодаря ти много за мъдрия съвет.
Лека вечер ви желая

2017-08-10T23:23:07+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Щастието?
Защо в ледени води го търсиш
пустини не обича
пясъкът солен горчи
погледни небето
по него облак пърха
дали във него
щастието не се скри.

2017-08-10T23:16:00+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Вярвам в щастието. Все някой ден ще ни споходи. Поздрави!

2017-08-10T22:11:32+03:00