Към теб вървя, но не достигам.
Хем те виждам, а си тъй далеч.
Чакам те, дори не мигам.
Без теб в душата ми е сеч.
През ледени води за теб преминах.
Пустини десет прекосих.
За теб не спях, за теб умирах.
Търсех те, но пак не те открих.
По грешен път навярно тръгнах.
Или пък зад мене все стоиш.
Щастие кажи ми, аз ли те изтръгнах?
Дано тогава някой ден да ми простиш.
© Виолета All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
