Мое утро

Poesía » Otra

494 0 3

Утро мое, хладно, чисто,

в пролет бяла подранило.

С полъх тих, с небето бистро

в мен надежда нова раждаш.

Утро мое, волно, леко,

глътка вечност си отпило.

Тъй ме носиш надалéко

и душата ми услаждаш.

Утро мое, светло, нежно!

Аз те чакам, мое мило!

В мен мечтите да пробудиш,

вярата ми да подклаждаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eipril (Хари Спасов)

Благодаря,Гавраиле,Милко,Ирина!

2018-09-09T07:12:38+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

От деня аз,Хари,най-обичам утрините!...Има някаква докосваща тишина,въздухът е удивително свеж и надеждата ти ,че ще се случи нещо приятно е огромно....Виждам,че и при теб е така...

2018-09-08T11:24:33+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Утрото е началото на всяка надежда.
Поздрав!

2018-09-07T21:40:55+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0