7 сент. 2018 г., 14:21  

Мое утро

492 0 3

Утро мое, хладно, чисто,

в пролет бяла подранило.

С полъх тих, с небето бистро

в мен надежда нова раждаш.

 

Утро мое, волно, леко,

глътка вечност си отпило.

Тъй ме носиш надалéко

и душата ми услаждаш.

 

Утро мое, светло, нежно!

Аз те чакам, мое мило!

В мен мечтите да пробудиш,

вярата ми да подклаждаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Гавраиле,Милко,Ирина!
  • От деня аз,Хари,най-обичам утрините!...Има някаква докосваща тишина,въздухът е удивително свеж и надеждата ти ,че ще се случи нещо приятно е огромно....Виждам,че и при теб е така...
  • Утрото е началото на всяка надежда.
    Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....