Утро мое, хладно, чисто,
в пролет бяла подранило.
С полъх тих, с небето бистро
в мен надежда нова раждаш.
Утро мое, волно, леко,
глътка вечност си отпило.
Тъй ме носиш надалéко
и душата ми услаждаш.
Утро мое, светло, нежно!
Аз те чакам, мое мило!
В мен мечтите да пробудиш,
вярата ми да подклаждаш!
© Хари Спасов Все права защищены