Моето бяло
665
0
0
Моето бяло до теб не застана
и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.
Ала венчана за тебе в душата останах
и олтарът за другите скрих.
За обич и прошка ръце им хванах,
само на теб никога не простих.
Моето бяло почерни го ти
и без него живея, както без теб.
Навярно венчаха се наш'те души,
без да чуят от двама обет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados
