Моето бяло

25 sept 2021, 20:00

Poesía

491 0 0

Моето бяло до теб не застана

и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.

Ала венчана за тебе в душата останах
и олтарът за другите скрих.
За обич и прошка ръце им хванах,
само на теб никога не простих.

Моето бяло почерни го ти
и без него живея, както без теб.
Навярно венчаха се наш'те души,
без да чуят от двама обет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.