Моето бяло
666
0
0
Моето бяло до теб не застана
и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.
Ала венчана за тебе в душата останах
и олтарът за другите скрих.
За обич и прошка ръце им хванах,
само на теб никога не простих.
Моето бяло почерни го ти
и без него живея, както без теб.
Навярно венчаха се наш'те души,
без да чуят от двама обет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
