Sep 25, 2021, 8:00 PM

Моето бяло 

  Poetry
467 0 0

Моето бяло до теб не застана

и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.

 

Ала венчана за тебе в душата останах
и олтарът за другите скрих.
За обич и прошка ръце им хванах,
само на теб никога не простих.

 

Моето бяло почерни го ти
и без него живея, както без теб. 
Навярно венчаха се наш'те души, 
без да чуят от двама обет. 

 

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??