"That's one small step for man, one giant leap for mankind." Neil Armstrong - First Man on the Moon
Винаги съм се чудил чия е... Луната. Да,разбира се – на Човечеството. Да,това червено и синьо и бяло, и звездно Човечество! Човечеството, което тъпче гробове, което срива закони вековни, което с танкове и бури “човешки”, нечовешки преобръща всяко време, с едничката мръсна, перверзна цел, да направи от хора човеци! Земя раздробява! За миг! В ураган от черен плач, лица, сърца, тъга и черен дим, на белия и синия асфалт се пръскат! Под звуците на празен шум във нищото... Във празното пространство! ... Омразен сам на себе си и мръсен,колко мръсен,жалък, Човекът взима пушка и без да мисли стреля ! Пръска си черепа! Тялото пада, пропада Земята! Да! Човекът пръска своя череп! Човечеството тук къде е?! Нима не го е грижа за Човека?! За тъжната жена, децата?! Адил? - Здравей момиче. - Здрасти – казва тихо. Адил мечтае под звездите. Във черната пустиня,под луната: - Защо войната не е там? - Там, горе, на луната ли,Адил? - Да, защо не стрелят горе? Защото няма хора ли?Кажи ми! Адил не чака отговор. Така е свикнала,Адил. Оставям я да плаче за звездите... Оставям я сама да пита. Момичето говори още, хлипа, под черното небе и под луната... Под нашата,човешка, лична, знаменна, утъпкана “победа”... Не! Моето човечество е друго! И то не тъпче белите луни. Не прави хората човеци! Не убива! Стоя и пуша и се сещам, че чудил съм се винаги чия е... Земята...
"Моето човечество е друго!
И то не тъпче белите луни.
Не прави хората човеци!
Не убива!"
И моето е като твоето Хенри!
Силен стих, много емоция и много истина!
Разтърси ме отново!
Поздравления Хенри!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.