Душата ми пълзи, омачкана във пясъка,
като хартия хвърлена в боклука,
помилвана единствено от вятъра -
eдинственaта й добра сполука…
И пясъкът отхвърля детските ръчички,
сълзици текват от очите малки
и гледам ги: събрали са се всички -
копнеят да са най-добри другарки…
А после виждам сърчица мънички,
копнеещи за светъл лъч надежда…
Ах, Боже, колко са добрички -
недей главиците им тъжно свежда… ...