Моето коледно желание...
Душата ми пълзи, омачкана във пясъка,
като хартия хвърлена в боклука,
помилвана единствено от вятъра -
eдинственaта й добра сполука…
И пясъкът отхвърля детските ръчички,
сълзици текват от очите малки
и гледам ги: събрали са се всички -
копнеят да са най-добри другарки…
А после виждам сърчица мънички,
копнеещи за светъл лъч надежда…
Ах, Боже, колко са добрички -
недей главиците им тъжно свежда…
На всички тъжни, Боже, дай утеха,
на всички бедни - от духовното богатство…
И нека никой никому не търси сметка,
да няма във човешките очи злорадство…
На всяко същество дари любов безкрайна,
да подарява всяка капка на събратя в нужда -
тогава Коледа ще бъде приказно омайна…
Виж там! Духът й вече се събужда!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
