МОЕТО КОТЕ РИЧО
На Дебора
Малка палава хитруша под юрганчето се гуши,
босичко краче подава и със Ричо се задява.
Ричо дебне под леглото, прави скок и хоп отгоре,
май не вижда му окото мишка ли е или птиче голо.
Дебка бързо се зави, Ричо пък присви уши и опашката върти.
- Брей, каква голяма мишка! - рече Письо със въздишка -
- Ще направя скок голям, мишката да хвана сам.
Дебито пък се подсмива, през главата се завива,
мърда топлото юрганче и му дума на писанчо:
- Коте Ричо, марш от юргана! Аз не мога да ти хвана ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse