МОЕТО КОТЕ РИЧО
На Дебора
Малка палава хитруша под юрганчето се гуши,
босичко краче подава и със Ричо се задява.
Ричо дебне под леглото, прави скок и хоп отгоре,
май не вижда му окото мишка ли е или птиче голо.
Дебка бързо се зави, Ричо пък присви уши и опашката върти.
- Брей, каква голяма мишка! - рече Письо със въздишка -
- Ще направя скок голям, мишката да хвана сам.
Дебито пък се подсмива, през главата се завива,
мърда топлото юрганче и му дума на писанчо:
- Коте Ричо, марш от юргана! Аз не мога да ти хвана ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up