Моето коте Ричо
МОЕТО КОТЕ РИЧО
На Дебора
Малка палава хитруша под юрганчето се гуши,
босичко краче подава и със Ричо се задява.
Ричо дебне под леглото, прави скок и хоп отгоре,
май не вижда му окото мишка ли е или птиче голо.
Дебка бързо се зави, Ричо пък присви уши и опашката върти.
- Брей, каква голяма мишка! - рече Письо със въздишка -
- Ще направя скок голям, мишката да хвана сам.
Дебито пък се подсмива, през главата се завива,
мърда топлото юрганче и му дума на писанчо:
- Коте Ричо, марш от юргана! Аз не мога да ти хвана
нито птиче, ни мишле, ни пък босичко краче.
Ще отидеш във гаража, на ушенце ще ти кажа:
там танцуват и лудуват мишки и мишоци луди
и недей се много чуди, залегни и свий ушички,
после скок и ще ги хванеш всички.
Ще поканиш ти другари - котки и котаци стари,
за да спретнете софрата и да хапнете богато.
А от мишините кожи, може пък, аз знам, че може
да направим мек кожух, подплатен със гъши пух
и голям дебел калпак, като за юнак,
ръкавици с пръсти пет и да знаеш занапред,
че ще ходя във гората с дядо Добри и тайфата
по големите балкани за сърни и за глигани
и за малки зайци сиви и лисичета игриви.
Ти ще си стоиш вкъщи и недей се много мръщи,
работата ти е там ( мързелив си, знам), за да бъдеш страж голям
и да пазиш всички вкъщи от големи сиви мишки.
Най-накрая за отплата ще те пусна през вратата
вкъщи пак да влезеш и да ми се глезиш,
весело да мъркаш, кат заспиш да хъркаш,
а под моето юрганче ще се мушне леля Фанче,
приказки да ми чете, че съм аз добро дете.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
