Моето коте Ричо
МОЕТО КОТЕ РИЧО
На Дебора
Малка палава хитруша под юрганчето се гуши,
босичко краче подава и със Ричо се задява.
Ричо дебне под леглото, прави скок и хоп отгоре,
май не вижда му окото мишка ли е или птиче голо.
Дебка бързо се зави, Ричо пък присви уши и опашката върти.
- Брей, каква голяма мишка! - рече Письо със въздишка -
- Ще направя скок голям, мишката да хвана сам.
Дебито пък се подсмива, през главата се завива,
мърда топлото юрганче и му дума на писанчо:
- Коте Ричо, марш от юргана! Аз не мога да ти хвана
нито птиче, ни мишле, ни пък босичко краче.
Ще отидеш във гаража, на ушенце ще ти кажа:
там танцуват и лудуват мишки и мишоци луди
и недей се много чуди, залегни и свий ушички,
после скок и ще ги хванеш всички.
Ще поканиш ти другари - котки и котаци стари,
за да спретнете софрата и да хапнете богато.
А от мишините кожи, може пък, аз знам, че може
да направим мек кожух, подплатен със гъши пух
и голям дебел калпак, като за юнак,
ръкавици с пръсти пет и да знаеш занапред,
че ще ходя във гората с дядо Добри и тайфата
по големите балкани за сърни и за глигани
и за малки зайци сиви и лисичета игриви.
Ти ще си стоиш вкъщи и недей се много мръщи,
работата ти е там ( мързелив си, знам), за да бъдеш страж голям
и да пазиш всички вкъщи от големи сиви мишки.
Най-накрая за отплата ще те пусна през вратата
вкъщи пак да влезеш и да ми се глезиш,
весело да мъркаш, кат заспиш да хъркаш,
а под моето юрганче ще се мушне леля Фанче,
приказки да ми чете, че съм аз добро дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефанка Бакалова Всички права запазени
