МОЕТО КОТЕ РИЧО

                                                                                               На Дебора

Малка палава хитруша под юрганчето се гуши,

босичко краче подава и със Ричо се задява.

Ричо дебне под леглото, прави скок и хоп отгоре,

май не вижда му окото мишка ли е или птиче голо.

Дебка бързо се зави, Ричо пък присви уши и опашката върти.

- Брей, каква голяма мишка! - рече Письо със въздишка -

- Ще направя скок голям, мишката да хвана сам.

Дебито пък се подсмива, през главата се завива,

мърда топлото юрганче и му дума на писанчо:

- Коте Ричо, марш от юргана! Аз не мога да ти хвана

нито птиче, ни мишле, ни пък босичко краче.

Ще отидеш във гаража, на ушенце ще ти кажа:

там танцуват и лудуват мишки и мишоци луди

и недей се много чуди, залегни и свий ушички,

после скок и ще ги хванеш всички.

Ще поканиш ти другари - котки и котаци стари,

за да спретнете софрата и да хапнете богато.

А от мишините кожи, може пък, аз знам, че може

да направим мек кожух, подплатен със гъши пух

и голям дебел калпак, като за юнак,

ръкавици с пръсти пет и да знаеш занапред,

че ще ходя във гората с дядо Добри и тайфата

по големите балкани за сърни и за глигани

и за малки зайци сиви и лисичета игриви.

Ти ще си стоиш вкъщи и недей се много мръщи,

работата ти е там ( мързелив си, знам), за да бъдеш страж голям

и да пазиш всички вкъщи от големи сиви мишки.

Най-накрая за отплата ще те пусна през вратата

вкъщи пак да влезеш и да ми се глезиш,

весело да мъркаш, кат заспиш да хъркаш,

а под моето юрганче ще се мушне леля Фанче,

приказки да ми чете, че съм аз добро дете.