20 jul 2008, 20:46

Моето Кралство

Poesía

1.5K 0 2

В моето царство
Ни тътен ни вик
Умира светлината
погълната от тишината
Красотата е престаряла истина
Намерили са дърветата своя покой
закоренени в омраза и страх
Погинали са лилиите
посрещали ме ведро нявга
Почвата осеяна е с кости
Трупове на нявгашната ми надежда
Нито лъч светлина веч нe прозира
само бледнеещата изкуствена мъгла
Славно мойто кралство беше
Силна бе мойта вяра
Но за мен е като райска градина
сред цялата човешка студенина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Haunted666 (Слава)

Добре пресъздаваш красивото си мнение. Аз много се радвам на такива метафори. Сама аз често ги използвам. Тази част ми стана любима:"Почвата осеяна е с кости/ Трупове на нявгашната ми надежда".

2008-07-21T00:29:48+03:00
laddydot (Мирелла )

определено силни стихове, но ако можеш - смени си царството

2008-07-20T20:58:24+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0