Jul 20, 2008, 8:46 PM

Моето Кралство

Poetry

1.5K 0 2

В моето царство
Ни тътен ни вик
Умира светлината
погълната от тишината
Красотата е престаряла истина
Намерили са дърветата своя покой
закоренени в омраза и страх
Погинали са лилиите
посрещали ме ведро нявга
Почвата осеяна е с кости
Трупове на нявгашната ми надежда
Нито лъч светлина веч нe прозира
само бледнеещата изкуствена мъгла
Славно мойто кралство беше
Силна бе мойта вяра
Но за мен е като райска градина
сред цялата човешка студенина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Haunted666 (Слава)

Добре пресъздаваш красивото си мнение. Аз много се радвам на такива метафори. Сама аз често ги използвам. Тази част ми стана любима:"Почвата осеяна е с кости/ Трупове на нявгашната ми надежда".

2008-07-21T00:29:48+03:00
laddydot (Мирелла )

определено силни стихове, но ако можеш - смени си царството

2008-07-20T20:58:24+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0