20 июл. 2008 г., 20:46

Моето Кралство 

  Поэзия
1004 0 2
В моето царство
Ни тътен ни вик
Умира светлината
погълната от тишината
Красотата е престаряла истина
Намерили са дърветата своя покой
закоренени в омраза и страх
Погинали са лилиите
посрещали ме ведро нявга
Почвата осеяна е с кости
Трупове на нявгашната ми надежда
Нито лъч светлина веч нe прозира
само бледнеещата изкуствена мъгла
Славно мойто кралство беше
Силна бе мойта вяра
Но за мен е като райска градина
сред цялата човешка студенина

© Ивелина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре пресъздаваш красивото си мнение. Аз много се радвам на такива метафори. Сама аз често ги използвам. Тази част ми стана любима:"Почвата осеяна е с кости/ Трупове на нявгашната ми надежда".
  • определено силни стихове, но ако можеш - смени си царството
Предложения
: ??:??