Моето Кралство

20.07.2008 г., 20:46 ч.

Поезия

1132 0 2

В моето царство
Ни тътен ни вик
Умира светлината
погълната от тишината
Красотата е престаряла истина
Намерили са дърветата своя покой
закоренени в омраза и страх
Погинали са лилиите
посрещали ме ведро нявга
Почвата осеяна е с кости
Трупове на нявгашната ми надежда
Нито лъч светлина веч нe прозира
само бледнеещата изкуствена мъгла
Славно мойто кралство беше
Силна бе мойта вяра
Но за мен е като райска градина
сред цялата човешка студенина

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Haunted666 (Слава)

2008-07-21T00:29:48+03:00

Добре пресъздаваш красивото си мнение. Аз много се радвам на такива метафори. Сама аз често ги използвам. Тази част ми стана любима:"Почвата осеяна е с кости/ Трупове на нявгашната ми надежда".
laddydot (Мирелла )

2008-07-20T20:58:24+03:00

определено силни стихове, но ако можеш - смени си царството