Моето лято
Няма нещо по-красиво,
вярвай ми ти,
от това да виждам радост
в твоите очи.
Хей, момиче синеоко,
ти си моята Захира
и сърцето в мен дълбоко
в любов по теб замира.
Слънцето целува мойто тяло,
океанът милва ме в нощта,
августовската луна изгряла
шепне ни за сенки и неща.
И без свян на този остров
младостта си ще отдам,
отразени ò небето бистро,
с теб обичахме Адам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златко Тошков Todos los derechos reservados
