Моето лято
Няма нещо по-красиво,
вярвай ми ти,
от това да виждам радост
в твоите очи.
Хей, момиче синеоко,
ти си моята Захира
и сърцето в мен дълбоко
в любов по теб замира.
Слънцето целува мойто тяло,
океанът милва ме в нощта,
августовската луна изгряла
шепне ни за сенки и неща.
И без свян на този остров
младостта си ще отдам,
отразени ò небето бистро,
с теб обичахме Адам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Тошков Все права защищены
