28 jun 2007, 16:38

МОЕТО МАЛКО БЪДЕЩЕ 

  Poesía
1399 1 5
МОЕТО МАЛКО БЪДЕЩЕ

Засмяното ми бъдеще обича
за всичко да разпитва и бърбори.
За него в мрака вещици се стичат,
а принцовете с халите се борят.

За палавото бъдеще земята
е място да се тича и подскача,
а падне ли, разбило колената,
подсмърчащо, не смее да заплаче.

На рошавото бъдеще в косата
светулки се заплитат с нежен пламък,
като звездици мигат в тъмнината
и го отнасят в Сънчовия замък.

Единственото бъдеще на баба,
безценна  радост, дадена от Бога,
защо, заспало, все ме натъжава?
Да върна времето - защо не мога...

280607                       На внучката ми Поли

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно посвещение!
    Поздравления,мила!
  • Красиво посвещение!
    Много ми харесва!
  • Толкова любов си вложила с стиха си Нуше!
    Да е живо и здраво бабиното внученце и да те радва винаги!
    Красив и чувствен стих!
    Браво!

  • Насълзиха ми се очите от нежноста която блика от този стих!
    Благодатя ти, мила, за чувството което ми предаваш!
    Моето бъдеще го чакам на есен
  • Примрях от сладост и радост! Целувка за Полито и теб , Теменужке, мила дружке!
Propuestas
: ??:??