МОЕТО МАЛКО БЪДЕЩЕ
Засмяното ми бъдеще обича
за всичко да разпитва и бърбори.
За него в мрака вещици се стичат,
а принцовете с халите се борят.
За палавото бъдеще земята
е място да се тича и подскача,
а падне ли, разбило колената,
подсмърчащо, не смее да заплаче.
На рошавото бъдеще в косата
светулки се заплитат с нежен пламък,
като звездици мигат в тъмнината
и го отнасят в Сънчовия замък.
Единственото бъдеще на баба,
безценна радост, дадена от Бога,
защо, заспало, все ме натъжава?
Да върна времето - защо не мога...
280607 На внучката ми Поли
© Теменужка Маринова All rights reserved.