8 jul 2008, 11:18

Моето момче 

  Poesía
1258 0 21
Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич
и бе щастливо моето сърце.
Челото ведро приютило сутрешната ми целувка,
събуждаше заспалото във теб дете.
Под строгите ти мъжки вежди се усмихваха очите,
за да се любуват на слънчева пътека през нашето море.
А устните изписани шептяха "Обичам те!"
И рой звезди танцуваха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??